Блогът на Ардеа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.04.2014 22:34 - Срещата

Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.04.2014 21:35

"Еманципацията не е естествена в природата на жената. Но еманципацията е защитната реакция на жената, за да може по-лесно да оцелее сама в суровия свят. Но, ах, как изобщо не обичам еманципацията" - така си повтаряше тя, докато жонглираше между домакинството, пазаренето, прехраната и отглеждането на детето си. Ставаше всяка сутрин и измиваше със сутришния душ, снощните сълзи .Изпиваше кафето на крак, загасяше недопушената цигара в пепелника, правеше закуска на детето, будеше го, оставяше му сандвич за училище, винаги го целуваше за довижданеи тръгваше да се бори с поредния ден в живота си.
Вечерите се стараеше да са хубави. Гледаше да се смеят с детето, да си споделят преживяванията през деня. Като че ли то я разсейваше от умората. Но умората се трупаше и се заселваше трайно в раменете, в коленете й, в дланите й и нощем, щом детето щастливо заспеше, се изливаше от очите й.
И така се сменяха календарите.....

***************
- Хей, -каза той- не вдигай тези тежки торби сама, крехка си, чакай ще ти помогна.
- Хе, крехка...! Цял живот сама си нося пазарските чанти. Не, ме разглезвай, че утре кой ще ми помага, като си отидеш, пак сама ще ги мъкна.
Той я погледна в очите и взе чантите от изморените й ръце.
- Нима, още не сте разбрали, мила госпожице, никъде няма да ходя. От днес насетне няма да сте сама, обещавам винаги да съм наблизо и аз да нося тежестта.
Извинявай, че толкова закъснях. Но вече съм тук. У дома.
Тя отметна бретона от очите си и се усмихна. Умората си беше отишла.

Нагоре