Без музика не мога.
Не мога и без да пиша.
В тишина не искам.

Пеперуди, пеперуди
в дланите летят
и оставят топлина по своя път.

Добро е - черно рошаво и дребно,
накуцва  с лапа наранена.
Само е. С козина сплъстена.

       Надя се огледа наоколо. Подът беше добре излъскан и нямаше следа от  снощните счупени стъкла. Диваните бяха с чисти покривки и кипри възглавнички. Книгите върнати на мястото им.
  Жената  се приближи до прозореца и го отвори. Св...

Дафина крачеше от стая в стая. Вече трети ден не я свърташе на едно място.
Нямаше много домакинска работа за вършене, а и ръкоделието си беше приключила. Нямаше ги и съседките, долу на пейката, че да слезе да си побъбри с тях.
Децата й съ...

Беше мързелива ноемврийска вечер. Коста лежеше на дивана, кръстосал краката си и с досада превключваше каналите на телевизора. Нищо интересно не излъчваха, но той се правеше, че е погълнат от синия екран, винаги, щом жена му вле...

Всички се радваха на откриването на новата железницата, която свързваше селцето със света. И през Страшимирово вече минаваше влак. Хората щяха да си отдъхнат от дългите и убийствени пътувания с каруци до големия град. Сега повече народ щ...