В часовете подчинени на мъглата,
изтъняла под петата на лъчите,
когато счупва се сънят във аромата

Животът е странно нещо. Не знаеш каква изненада ти е приготвил:
Случи се една есен, тъкмо се бях завърнала в Пловдив. Нямах близки, нямах приятели. Нямах и постоянна работа. Издържах се от малък наем от наследствения ми апартамент, а ...

Колко са различни вратите
след всичките двайсе години.
И колко  висока е вече,

Не обичам забързаните сутрини, когато съм се успала и не съм изпила кафето си. Когато хилядите задачи ме очакват, а аз едва догонвам срока.
Препускайки по пътя си, към единствената възможна спирка минах покрай тихо заведение. Там рабо...