Любовта между хората догаря,
забучена във тиквени фенери,
стопява се последната надежда.
Стоманен блясък във очите свети.

Ноември е и пепеляво -
хомогенна смес от мъртви клади
и от драскотини.
С отпечатъци от нокти впити
в безвремието безпощадно,
крещят, сред глухото беззвучие,
чудовища в човеци пременени.

И питам се от страх скована:
Кому е нужен онзи огън,
със който сгряваме телата си,
но дланите остават вкочанени?