Постинг
31.12.2013 01:52 -
Кал
Автор: ardea
Категория: Поезия
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2014 22:54
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.02.2014 22:54
Една приятелка имах
и тя ме остави изцапана с кал.
Аз паднах, признавам,
а нямаше клон да се хвана.
Повлече ме бързеят
и влачи ме дълго,
и корен дори не видях.
В кал цяла прогизнала бях.
Мотивирах се силно-
всяка фибра във стълба сковах.
Излязох!
Господ бе там,
Той прати ми дъжд.
И всичката кал се съблече от мен изведнъж.
Светът бе друг.
Може би по-бял?!
Колко много ми даде онази лепкава кал!
и тя ме остави изцапана с кал.
Аз паднах, признавам,
а нямаше клон да се хвана.
Повлече ме бързеят
и влачи ме дълго,
и корен дори не видях.
В кал цяла прогизнала бях.
Мотивирах се силно-
всяка фибра във стълба сковах.
Излязох!
Господ бе там,
Той прати ми дъжд.
И всичката кал се съблече от мен изведнъж.
Светът бе друг.
Може би по-бял?!
Колко много ми даде онази лепкава кал!
12. Влиянието на детството върху живота ...
13. Силата на думите и влиянието им върх...
14. Силата на благословията и благопожел...
13. Силата на думите и влиянието им върх...
14. Силата на благословията и благопожел...
Няма коментари