Прочетен: 1764 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2010 14:40
1 килограм картофи.
150 гр. Топено сирене
100 гр. пушен бекон от младо прасе (може и старо - всъщност какъвто намерите)
Щипка сол, малко черен пипер, розмарин и 3 скилидки чесън...
Става вкусно, много вкусно. Особено като се запече.
Тази рецепта я имам от една жена, която е страхотна готвачка, а тя я е била взела от нейна приятелка, която от своя страна я измолила от бивше гадже, което било готвач в италиански ресторант.
Всъщност мисълта ми е съвсем далече от добрите готвачи и как рецептата се озова при мен.
Понякога, когато готвя, се чувствам щастлива, особено ако има за кого да готвя.
Но ако се наложи, аз мога да ям и заготовки – полуфабрикати.
Полуфабрикатът е най-тъжната храна.
Винаги си представям някой разрошен мъж, който седи на разхвърлен диван, сам – със своята котка или куче, яде полуфабрични или консервирани храни, гледайки футбол.
Неее, не се връзва, нали - мъж да гледа футбол сам. Да гледа сам научнопопулярен филм - да, ама футбол...
Мъжете обичат да гледат спорт най-малко по двойки. Особено ако има една усмихната нежна половинка да носи ракията, салатата, бирата, чипса и да вика за "нашите", да не задава въпроси, а да разбира коментарите...
Дааа – един самотен човек не би могъл да гледа футбол.
Но може да седи и с часове да чати на персоналния си компютър.
Сега това е един много модерен начин на общуване.
Някакъв човек – някъде по света - толкова много чатил, че се оказало, че в един момент е забравил да говори. Всъщност бил изгубил всякакви комуникативни способности, наложило му се да посети клиника и да проведе терапия, да се изправи пред група от хора и да признае „аз съм болен от компютърна зависимост”.
Самотата води до полуфабрикати и до липса на диалог, а липсата на диалог до какво води...?
Не искам да си помислям. Знам само, че най-облагодетелствани са производителите и търговците на Джънк и „fast food”
Гладна съм! Отивам да сготвя картофите, поканила съм гости на сладки приказки - НА ЖИВО.
08.01.2010 17:15