В часовете подчинени на мъглата,
изтъняла под петата на лъчите,
когато счупва се сънят във аромата
на кафето, подсладено точно с
три лъжички захар и сметана.

С пръст рисувам си усмивка
и слагам очилата,
стъклата оцветявам в розово.
Студът навън кове пирони в кожата,
но в подножието на въздушни мостове
ме очаква лодка.
Ще потанцува вятърът с платната й.
Поемам във посоката "нанякъде",
където губя се понякога.
Да се намеря, ще отложа.
Бих искала за миг да съм незнайна-
да се гмуркам във горещи ириси,
но да съм неразгадана тайна.

Преследвам се със времето
и го изпреварвам,
преди досадната аларма
да ме събуди.
Кафето е изпито, но запазвам
последната му глътка,
за да не забравя,
да запомня пътя и
и да се влюбя.