Счупени миди -
дъщери на брега и вълните.
Пенливо ухание и крясък на чайка-

За ноември търся си билет.
За ноември, който се задава.
Обичам го художника проклет-

Любовта между хората догаря,
забучена във тиквени фенери,
стопява се последната надежда.

Пресушена чаша с вино-
втора.
Кръпка във душата

Получих плик във сивата ми пощенска кутия.
Която потъва във прах от години
и дори гъсти бръшляни я скриват.

Разпилени листи по земята –бели.
Започвам да ти пиша, после трия.
Да ти напиша, че ми липсваш нямам смелост.